Оказа се, че полицията не се интересува за живота на жена ми, а да не би със самозапалването си да не наруша обществения ред. Не съм имал намерение да се паля. Само попитах. Заради безизходността на ситуацията бях силно превъзбуден емоционално. С патрулка ме откараха в 4-то РПУ в кв. Лозенец, където ми взеха писмени обяснения и подписах тъй важния протокол. Беше ми прибрана личната карта. Додоха ми я едва на тръгване оттам. А жена ми беще оставена на грижите на господ. Само ми загубиха два часа в СДВР и 4-то РПУ (не съм засичал времето, не ми беше до това).
До г-жа П. Първанова, министър на МВР,
До посолствата на ЕС в България,
До посолствата на САЩ и Русия в България,
До медиите
Отворено писмо от Евгени Христов, бивш журналист, пост. местожителство в с. Реброво, общ. Своге, обл. Софийска,
Госпожо Министър Първанова,
Искам оставката Ви, която да подадете незабавно, защото Вашето (за няколко месеца или повече) МВР, без съмение по Ваше внушение и диктовка не цени човешкия живот, а сплашва с предупредителни протоколи, както във времето преди 10 ноември 1989 г. при извършваното от ДС профилактиране.
Защо бях закаран в 4-то РПУ в София в събота, на 23 март 2013 г.?
Там трябваше да подпиша предупредителен протокол, че няма да нарушавам обществения ред, а аз всъщност се борех за живота на жена си, руска гражданка. От абцес на горен зъб цялата й лява страна беше силно подута. Инфекцията отиваше към върешното ухо, окото и най- опасното беше – към мозъка. Това означазваше бърза смърт. Пред заплата съм, на минималната, жена ми няма постоянни доходи, забавил съм внасяне на осигуровките й с три месеца.
Нямам такива познати от които да взема 40-50 лв. за вадене на зъб в частен кабинет. Обадих се на „112” два пъти. И все ми даваха номератора за услуги на на Виваком, а оттам телефона на зъболекарски кабинет, който някога, преди 5 или повече години е работил с Червен кръст.
Започнах да обикалям София, за да търся изход от ситуацията и поне на сутринта да заведа жена си на зъболекар за здравно неосигурени. От „Спешна помощ” на бул Сливница и ул. В. Левски ме натириха още от входа. Отидох във факултета по дентална медицина ( до ВМА). Там дежурната лекарка ми каза, че само могат да я прегледат и да й дадат рецепта. Но не и да я лекуват, ако трябва и с прием в отделение, защото не е осигурена. Изпрати ме в „Пирогов”, където имало кабинет, какъвто търся. В „Пирогов” ми казаха, че са ме излъгали. Кабинетът е по лицева и челюстна хурургия.
В паниката си отидох в СДВР да търся информация за спешна зъболекрска помощ в такива случаи. Там и преди това, когато бях във факултета по дентална медицина, попитах: Необходимо ли е човек да се самозапали пред президентството, за да му обърне някой внимание?
Оказа се, че полицията не се интересува за живота на жена ми, а да не би със самозапалването си да не наруша обществения ред. Не съм имал намерение да се паля. Само попитах. Заради безизходността на ситуацията бях силно превъзбуден емоционално. С патрулка ме откараха в 4-то РПУ в кв. Лозенец, където ми взеха писмени обяснения и подписах тъй важния протокол. Беше ми прибрана личната карта. Додоха ми я едва на тръгване оттам.
А жена ми беще оставена на грижите на господ.
Само ми загубиха два часа в СДВР и 4-то РПУ (не съм засичал времето, не ми беше до това). За десет лева купих силен анибиотик, препоръчан ми от аптекарка, и противовъзпалително лекарство на хапчета, което ми изписа частен зъболекар. С тези медикаменти, за щастие в неделя състоянието на жена ми се подобри и в понеделник, 25 март, вече не е критично и отока спадна. Но в събота, до неделя сутринта, с нея очаквахме всичко.
Госпожо Първанова, безспорно редовите полицаи действат по указание. Подобно отношение е чудовищно. То не подобава на държавна институция.
Пълно е безразличието на МВР към такава голяма ценност, какватo е човешкия живот ( зависи чий е, моя и на жена ми и на такива хора- мравки не струват нищо, нали?)
Затова – ако имате достойнство, подайте си оставката.
25.03. 2013г.,
Евгени Христов
София